И изведнъж изумен забелязал познатата фигура. Той се приближил смирено до Смъртта и казал: Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение... “ — Майко, https://irvingw493wog6.wikicarrier.com/user